Постинг
01.04.2011 19:38 -
Тъжното време
Когато всичко свърши… как да постъпя, как да се чувствам?
Мога да действам като всички останали и да се напия от собствената си злоба, слабост и неспособност да приема нещата. Мога да заплашвам. да проклинам, да ридая и да се моля отчаяно.
Мога да бъда смирена и мога да си тръгна с подвита опашка.
Мога да постъпя всякак, мога да си позволя всичко.
Но когато свършилото не е имало начало?
Известно време мислех, че бих пожелала всичко добро на човека и бих поела по своя път.Но не. Ще го оставя в мълчание и в неведение.
Ще се изтрия от спомените му, ще направя така, че никога да не съм била.
Защото… единственото, което някого, на когото не му пука, заслужава, е никога да не съм била там с него. Никога да не ми е пукало на мен, така както на него не му е пукало. Да не е бил за мен, каквато аз не съм била за него. Нито повече, нито по-малко.
И ако накрая успея да се превърна в нещо значимо за него, то нека това да бъде едно бяло петно в съзнанието,спомените и … липсващата му съвест.
Да не бях. Това искам. Но съм.
Затова се случват партитата, затова се напивам всеки път и затова страдам от махмурлук на другата сутрин. И всяко афтърпарти продължава до следващото… и живота ми е едно непрестанно афтърпарти по случай нещо неслучило се.
Да те заведа ли там? Да те почерпя ли с нещо?
